понеделник, 22 август 2016 г.

Очарования в легенди и реалности за Кефалония



Искаше ми се да представя Кефалония, най - големият от седемте Йонийски острови, естествено  подобен на останалите гръцки острови, но определено различен и не толкова популярен, само с визитна картичка от снимки. И за пореден път  се убедих в сложността на умението „с малко да се каже много”. В крайна сметка, с компенсация в по-академично звучащото заглавие „легенди и реалности за Кефалония”, с добавяне на синтезирана туристическа информация и почти невъзможната мисия да отсея минимален брой онагледяващи снимки се получи това…


О-в Кефалония /Kefalonia island/ се ползва със славата на райско кътче със синьо аквамарин море, удивителни заливи и красиви плажове, уникални църкви и манастири, впечатляващи пещери, изкушаващо фантастична традиционна кухня, които създават условия за едно по-специално усещане. Кефалония е достатъчно голям, днес все още не изглежда пренаселен и прекалено оживен, семпъл и колоритен пленява със спокойствие, история и легенди, почни недокосната природа, контрасти и изненади.


Островът приличащ на плуваща жаба, която сякаш се издига от морето, постепенно появявайки се на хоризонта -първо се вижда планинската верига Енос, заобиколена от черни борове, а след това се появява и самият остров с безкрайни заливи и разкошни плажове, очертани с наситено сините води на Йонийско море.



Съчетания на уникални, с повече от хиляда нюанса йонийско синьо:




Синьо... между небето и морето в сложни съчетания между основен цвят синьо, вторичен зелен и неутрален бял цвят -  аквамарин, тюркоаз, циан, ултрамарин.



Легенди съпътстват цялата история на острова – като се започне от твърдението, че семейството на Одисей произлиза от Кефалония /Кефалония се намира едва на две морски мили от Итака/, да се спомене и тезата на немски професор като място за корабокрушението на кораба на Свети Павел не край Малта, а именно край Кефалония; отбележи преданието за ежегодното чудо със змийките на Богородица при чу­­дот­­­вор­­­на­­та ико­­на­ “Бо­­го­­ро­­ди­­ца Фи­­ди­­о­­ти­­са” край Мар­­­ко­­пу­­ло; загатнат приказките за пещерите на драконите и на нимфите и в допълнение се разкаже любовната история между местно момиче и капитан от италианската армия по време на Втората световна война, основа на  вълнуващ роман и холивудски филм Мандолината на капитан Корели от Луис де Берниер.


Към Кефалония се пристига от пристанището Нидри на Лефкада с ферибот към Фискардо /рибарско селище с изключително очарование, единствено незасегнато от унищожителното земетресение 1953г./, след което започва пътешествие по живописен крайбрежен път с красиви гледки, през китни селца до земите на Пиларос, в превод „страж на входа“ към острова.


Пресичайки живописната територия защитена от две планини и двата залива на Myrtos и Agia Efimia се откриват неповторими и униклани панорами на острова, спиращата дъха гледки към най-фотографираният плаж на Кефалония – Миртос.


Както на всеки остров, така и в Кефалония най-посещавани са плажовете, безкрайни и разнообразни, за всеки вкус – покрити с бял ситен пясък, скални или с дребни камъчета, с червен пясък,  удивително красиви с прозрачни води в десетки оттенъци на синьото и зеленото. Най-известният плаж в Кефалония е Миртос, многократно е бил обявяван за най-красивия в Гърция, както и  Скала, Кателиос, Кси, който е покрит с червен пясък, Антисамос, Makris Gialos и Платис Gialos, които са близо до столицата на острова Аргостоли.



Пътят продължава към Сами – важно и голямо пристанище на остров,  антична могъща град-държава и днешен истински феномен със своите 17 на брой разкрити пещери, от които - една от най-интересните е пещера MELISSANI, пещерата на Нимфите с омайващо безвремие на лодка във водите на езерото й.


Специфичният релеф на острова е причина за образуването на много пещери, някои от които са между най-известните забележителности на Кефалония. Много известна и изключително красива пещера е Мелисани. Намира се на 2 км от пристанището Сами и на 5 км от рибарското селище Агия Ефимия. Тя е необичайна, защото в нея има езеро, а таванът й е паднал след земетресение и сега слънцето осветява кристалните води на езерото. Според легендите нимфата Мелисани била влюбена в бог Пан, който бил непрекъснато заобиколен от други нимфи. Той обаче я отхвърлил и тя от мъка се самоубила в пещерата, която сега носи нейното име.



Пещерата може да бъде разгледана с лодка, за да се види обаче пълния блясък на Мелисани, удачно е посещението в първата половина на деня (между 10:30 и 13:00 ч), най-добре през юли или август. По това време слънчевите лъчи преминават вертикално през „прозореца“ на пещерата, отразявайки се във водата и променяйки не само нейния цвят във всички нюанси на синьото, но и този на скалните стени в медно-кафяво.


Дълго време учените се чудели откъде идват водите на езерото, които са полу-солени, полу-сладки, докато през 60-те години след направен експеримент е установено, че водите влизат под земята на мястото наречено Катавотрес, недалече от Аргостоли, минават под целия остров и излизат на другата му страна, в пещерата Мелисани.


До средата на ХХ в. островът е бил популярна туристическа дестинация, но през столетието историята му е белязана от големи жестокости. Окупационните италиански и немски части влизат в конфликт помежду си през 1943 г. и 5000 италиански войници са избити хладнокръвно. През август 1953 г. островът е сполетян от катастрофално земетресение, унищожило повечето от сградите. Остава незасегнат само Фискардо на северния полуостров на Кефалония. Днес столица на острова е Аргостоли – град с модерен дух и богато културно наследство. Вече споменах за финото очарование на Фискардо, пристанищният град Сами, курортните Ласи, Ликсури, Порос, Скала…





Безспорно голяма забележителност на острова са многобройните църкви и манастири. Най-известният манастир почита покровителя на Кефалония Свети Герасимос, празникът на Свети Герасимос се отбелязва на 16 август и А вече споделих и за чудото със змийките на Богородица при чу­­дот­­­вор­­­на­­та ико­­на­ “Бо­­го­­ро­­ди­­ца Фи­­ди­­о­­ти­­са” край Мар­­­ко­­пу­­ло; 




 Страховити отвесни и голи скали, гъста зеленина и пищни средиземноморски бугенвилии:



Логично в Кефалония храната е прясна, натурална и вкусна – изобилие от свежа  риба и морски дарове, местни сирена, специалитети и деликатеси;  уханен мед от мащерка и смърч, ароматни подправки, фини конфитюри и сладкиши /мандолес – захаросани бадеми, Παστοκύδωνο – желе с дюли/. От винарните изби, най-известната е „Робола” /Robola/ - носи името на уникален местен сорт грозде, който не става за ядене, но от него се произвежда най-известната местна марка бяло вино. То е било наречено от венецианците „скално вино”, защото лозите растат по скалите.
Mandola/ Mandoles/ е традиционно сладко лакомство от бадеми и захар, а неговата червена окраска се получава от вид водорасли, които местните жители използват традиционно като хранителен оцветител. Името идва от италианската дума за бадем, "Mandorla", която е заимствана и интегрирана в гръцка,когато островът е бил под венецианска окупация.



И още ...

Усмихнати, вдъхновени и щастливи августовски летни дни! 
Опитайте...:)

вторник, 16 август 2016 г.

Змийките на Пресвета Богородица



Змийките на Пресвета Богородица  
е пов­­­та­­ря­­що­­то се вся­­ка го­­ди­­на чу­­до 
при чу­­дот­­­вор­­­на­­та ико­­на­ “Бо­­го­­ро­­ди­­ца Фи­­ди­­о­­ти­­са”
на гръц­­­кия ос­­т­­­ров Ке­­фа­­ло­­ния, сочен за диаманта на Йонийско море.


В юж­­­на­­та част на ос­­т­­­ров Ке­­фа­­ло­­ния, на 25 км от Ар­­­гос­­­то­­ли, бли­­зо до се­­ло Мар­­­ко­­пу­­ло, в го­­рис­­­та стръм­­­на мес­­т­­­ност, из­­­ви­­се­­на над мас­­­ли­­не­­на до­­ли­­на и гле­­да­­ща към За­­кин­­­тос, се въз­­п­­­ра­­вя ви­­со­­ко ед­­­на ста­­ра кам­­­ба­­на­­рия и мал­­­ко по-на­­до­­лу от нея ­ цър­­к­­­ва­­та “Ус­­­пе­­ние на Прес­­­ве­­та Бо­­го­­ро­­ди­­ца”. В нея имен­­­но се на­­ми­­ра чу­­дот­­­вор­­­на­­та ико­­на “Прес­­­ве­­та Бо­­го­­ро­­ди­­ца Фи­­ди­­о­­ти­­са”, чи­­е­­то наз­­­ва­­ние про­­из­­­ли­­за от гр. fidi (змия) и е свър­­­за­­но с еже­­год­­­на­­та по­­я­­ва на уни­­кал­­­ни­­те по ро­­да си змий­­ки около все­­ки 15 ав­­­густ, ко­­га­­то Цър­­к­­­ва­­та чес­­т­­­ва праз­­­ни­­ка Ус­­­пе­­ние на Прес­­­ве­­та Бо­­го­­ро­­ди­­ца.


На вид те са си­­ви и тъ­­нич­­­ки, ка­­то на дъл­­­жи­­на не пре­­ви­­ша­­ват ме­­тър. На плос­­­ка­­та им гла­­ви­­ца, как­­­то и на край­­че­­то на тъ­­нич­­­ко­­то им ези­­че има очер­­­тан по един ма­­лък кръст. Тях­­­но­­то тя­­ло е топ­­­ло и с коп­­­ри­­не­­но ме­­ка по­­вър­­х­­­ност. Те­­зи змий­­ки не са от­­­ров­­­ни и по все­­об­­­що мне­­ние са све­­ще­­ни и поз­­­во­­ля­­ват да бъ­­дат дър­­­жа­­ни в ръ­­це. 


Вся­­ка го­­ди­­на от де­­ня на св. Пре­­об­­­ра­­же­­ние Гос­­­под­­­не (6 ав­­­густ) от­­­към кам­­­ба­­на­­ри­­я­­та към хра­­ма се по­­я­­вя­­ват по ня­­кол­­­ко змий­­ки, ко­­и­­то до на­­ве­­че­­ри­­е­­то на праз­­­ни­­ка Ус­­­пе­­ние Бо­­го­­ро­­дич­­­но пос­­­те­­пен­­­но се уве­­ли­­ча­­ват. Уни­­кал­­­но­­то е, че те­­зи змий­­ки по дру­го вре­ме на го­­ди­­на­­та не мо­­гат да бъ­­дат срещ­­­на­­ти, ос­вен през праз­­­нич­­­ния цър­­­ко­­вен пе­­ри­­од от 6 ав­­­густ до 15 ав­­­густ. “Змий­­ки­­те, не­­вин­­­ни и нез­­­лоб­­­ни, на­­о­­би­­ка­­лят Бо­­го­­ро­­дич­­­на­­та цър­­к­­­ви­­ца на Лан­­­гу­­бар­­­дийс­­­кия бряг и в де­­ня на праз­­­ни­­ка на Бо­­жи­­я­­та Май­­ка дръз­­­но­­ве­­но нав­­­ли­­зат вът­­­ре в хра­­ма. Из­­­кач­­­ват се по ико­­нос­­­та­­са, по ам­­­во­­на, по све­­ти­­те ико­­ни и зас­­­та­­ват та­­ка в очак­­­ва­­не да бъ­­дат по­­е­­ти и по­­га­­ле­­ни от все­­ки един пок­­­лон­­­ник” (сп. Fanos tis Kefalonias, 1968). 




За тях­­­на­­та пър­­­во­­на­­чал­­­на по­­я­­ва раз­­­каз­­­ва цър­­­ков­­­но­­то пре­­да­­ние.  
Ня­­ко­­га на то­­ва мяс­­­то има­­ло го­­лям и бо­­гат де­­ви­­чес­­­ки ма­­нас­­­тир. Той от­­в­­­ся­­къ­­де бил за­­о­­би­­ко­­лен с ви­­со­­ки сте­­ни, а в не­­го слу­­же­­ли мно­­жес­­т­­­во мо­­на­­хи­­ни. Са­­мо че ал­­ч­­­но­­то пи­­рат­­с­­­ко око на кор­­­са­­ри­­те, ко­­и­­то кръс­­­тос­­­ва­­ли из Йо­­нийс­­­ко мо­­ре, на­­бе­­ля­­за­­ло ма­­нас­­­ти­­ра и ед­­­на сут­­­рин ко­­ра­­би­­те им приб­­­ли­­жи­­ли бре­­га.
Мо­­на­­хи­­ни­­те за­­бе­­ля­­за­­ли пи­­ра­­ти­­те, ко­­га­­то те се из­­­кач­­­ва­­ли към ма­­нас­­­ти­­ра. Не виж­­­дай­­ки ни­­ка­­къв на­­чин за спа­­се­­ние, уп­­­ла­­ше­­ни, те се съб­­­ра­­ли в хра­­ма око­­ло све­­тия ол­­­тар за пос­­­лед­­­на мо­­лит­­­ва. Те мо­­ле­­ли Прес­­­ве­­та Бо­­го­­ро­­ди­­ца да ги за­­щи­­ти в тях­­­но­­то свя­­то дев­­с­­т­­­во и да ги пре­­вър­­­не или в пти­­ци, та да отле­­тят да­­леч, или в змии, та да из­­­пъл­­­зят на­­вън не­­ос­­к­­­вер­­­не­­ни. Прес­­­ве­­та­­та Май­­ка не се за­­ба­­ви­­ла. 
От­­­то­­га­­ва ка­­то све­­ще­­ни ней­­ни змий­­ки те вся­­ка го­­ди­­на в на­­ча­­ло­­то на ав­­­густ се зав­­­ръ­­щат  в своя ма­­нас­­­тир. Та­­ка те про­­дъл­­­жа­­ват сво­­е­­то мо­­на­­шес­­­ко слу­­же­­ние, то­­зи път чу­­дот­­­вор­­­но, ка­­то ле­­ку­­ват вся­­ка бо­­лест и не­­мощ по зас­­­тъп­­­ни­­чес­­т­­­во­­то на Прес­­­ве­­та­­та Де­­ва Бо­­го­­ро­­ди­­ца.



Мес­­т­­­но­­то цър­­­ков­­­но пре­­да­­ние при­­е­­ма, че тях­­­на­­та по­­я­­ва точ­­­но за праз­­­ни­­ка Ус­­­пе­­ние Бо­­го­­ро­­дич­­­но е Бо­­жие бла­­гос­­­ло­­ве­­ние над ос­­т­­­ро­­ва за пред­­с­­­то­­я­­щия го­­ди­­шен кръг от вре­­ме. Ако през ня­­коя го­­ди­­на те не се по­­я­­вят, хо­­ра­­та при­­е­­мат то­ва за знак, че и Бо­­жи­­е­­то бла­­гос­­­ло­­ве­­ние се е от­­­тег­­­ли­­ло и ос­­т­­­ро­­ва не го ча­­кат доб­­­ри­­ни. То­­ва ве­­че се е случ­­­ва­­ло през 1940 г. и през 1953 г., ко­­га­­то ос­­т­­­ро­­вът пре­­тър­­­пял мно­­жес­­т­­­во зе­­мет­­­ре­­се­­ния. 


 

И тази година Змийките на Богородица, както и предходните, в навечерието на празника Преображение Господне, в о. Кефалония се появиха първите от змиите на Богородица, като се очаква на 15 август да си тръгнат.



Вече споменах, че змийките са чудотворни и безопасни, заради което и вярващите ги докосват без страх. От друга страна са и една от основните причини островът да привлича посетители по време на първите петнадесет дни от август.


И още  красоти, чудеса, уникални плажове и природни феномени 
на Кефалония, Лефкада и Йонийско море - скоро...




Усмихнати, вдъхновени и щастливи августовски летни дни! 

Опитайте...:)



понеделник, 15 август 2016 г.

Голям празник, Голяма Богородица

Днес, 15 август честваме  Успение на Пресвета Богородица - Голяма Богородица!


На този ден  15 август (28 август ст. стил)
всички православни и католически църкви почитат 
Св. Богородица като покровителка на майчинството, жените 
и като пазителка на семейното огнище. 


При раждането си съхранила девството,
при успението не си оставила света, Богородице.
Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот,
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

/В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша../
Този празник е един от дванадесетте велики празници, като е най-големият от всички празници, посветени на Богородица. Народът ни го нарича Голяма Богородица или Голяма Черква. Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот. Навсякъде на този ден се отслужва тържествена литургия в прослава на Светата Дева – нашия застъпник пред Бога. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка - на 64-годишна възраст Богородица се моли в Елеонската пещера, когато й се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и й възвестява, че след три дни духът й ще се пресели в Царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата й. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, тъй като светицата възкръсва.




В България множество църкви са кръстени на Божията майка. Най-често срещаните изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Много са и чудотворните икони на Богородица, всяка една с мощна сила и въздействие. Едни от най- популярни чудотворни икони на Света Богородица са в Рилския, Бачковския, Роженския и Троянския манастири.


Пред нейната свята икона просим Божията милост с думите:
„Пресвета Владичице Богородице, 
погледни на нас, прибягващите с вяра към тебе, 
и ни избави от нещастия, скърби, изкушения 
и ни дай сили да следваме повеленията на твоя Син и Бог, Иисус Христос!"
На обредната трапеза обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна питка, тиганици, мед. Разрешава се риба, ако Успение Богородично се падне в сряда или петък. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве, за здраве се приготвят курбани и се правят събори, обикновено където Св. Богородица е патрон на местната църква. 

Честит имен ден на всички именници-
Мария, Мариана, Мариан.
Честит празник!

 На 16 август се отбелязва Пренасянето на Неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол, което е станало през 944 година.


                                                                                      Светият Убрус
/неръкотворният образ на Христа/


Кърпата,
с която Господ Иисус Христос
избърсал  лицето си
и я изпратил на княз Авагар
да се излекува от болестта си;
и на всички,
които с вяра
се докосват и молят пред нея

А на 18 август Българската православна църква чества Успението на Свети Иван Рилски. 
Иван Рилски Чудотворец е смятан и за покровител на българския народ и покровител на миньорите. 

Той е патрон и основател на най-големия манастир у нас - Рилския манастир, където по традиция се отслужва тържествена литургия в негова памет,където се събират хора от всички православни страни, които почитат паметта на Св. Йоан Рилски. Богомолците разглеждат и пещерата, в която е живял светецът и минават през тесен отвор - поверието е, че който успее да излезе на светло е праведен.
Още за светеца, скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител  тук.
Германският манастир „Св. Иван Рилски"
 
Хубави празници и усмихнати августовски летни дни!